За да приемем другия, често е необходимо да видим и осъзнаем какво той/тя няма, а ние имаме; за какво той/тя е принуден да се бори, откакто се помни, докато на нас ни се полага по рождение. Не сочим с пръст, нито се оправдаваме – целта и идеята са други, много по-конструктивни.
Думата „привилегия“ произлиза от латински език – prīvilēgium (prīvus „свойствен, частен“ и lēx или lēg- „закон, право“), и в превод означава „наредба или закон срещу или в нечия полза“. В тълковния речник е посочено: „право или предимство, преимущество, което поставя някого в по-благоприятно положение в сравнение с друг“.
Привилегии всъщност означава, че не сме били изправени пред допълнителни препятствия, които да преодолеем по пътя си към успеха поради нашата идентичност, произход, история или култура. В тази връзка от нас се изисква да признаем и изследваме нашите привилегии и след това да пристъпим към реални действия – разбиране, приемане, включване на другия.
„Привилегия“ не е мръсна дума и ние не трябва да се чувстваме виновни, че имаме определени т.нар. привилегии. Това твърди Джаки Фъргюсън – сертифициран специалист по многообразие (diversity). Съществува вече The Diversity Movement, за чието планиране и съдържание се грижи Фъргюсън.
Защо „привилегия“ не е мръсна дума? Къде се вписва в идеята за многообразие, равенство и включване (diversity, equity and inclusion)? Каква е връзката й с емпатията и емоционалната интелигентност?
Според Джаки Фъргюсън всичко започва от стереотипите и предразсъдъците и тяхното осъзнаване. Никой не носи лична вина (затова е излишно да нападаме или да се отбраняваме) и в крайна сметка целта е промяната в поведенията. Говорим за съвременното общество и за работодателите и decision maker-ите в организациите; за нашето отношение към потенциалните ни и настоящи служители и колеги. Ако имаме привилегии и сме го осъзнали, можем чрез тях да се застъпим за равнопоставеност и включване в нашите организации и общности. Ако сме се справили с пречки и препятствия, можем да вдъхновим с примера си други хора. Всеки човек има право на реализация, на труд и кариера, на обучение и развитие, на възможности за подобряване на благосъстоянието си.
Национална и етническа принадлежност, вероизповедание, пол, възраст, физическо и здравословно състояние, социален и семеен статус... Всъщност списъкът, ако коментираме привилегии, многообразие и (не)равен достъп, би бил дълъг. Ние само нахвърлихме основните и най-често срещани показатели, по които едни хора могат да имат право и достъп до нещо, а други – не, само защото са родени в дадена държава, част са от определена култура, общност, не са бели/цветнокожи, не са християни/мюсюлмани, не са жени/мъже и т.н.
Интересното е, че повечето от нас рядко или почти никога не се замислят за това, с което разполагаме като т.нар. привилегии, защото сме се родили и сме израснали в България. Приемаме тези неща за даденост. Някъде другаде жените носят фередже, някъде другаде жените нямат право и достъп до образование и здравеопазване, някъде другаде жените нямат право да работят, някъде другаде жените нямат право да се обличат както желаят, някъде другаде жените нямат право да правят избори за собственото си тяло, съпруг, деца.
Според Джъстин Барисо, автор на „Практическо ръководство по емоционална интелигентност“, емоционалната интелигентност се характеризира с четири основни способности – себепознание (разпознаването и разбирането на собствените емоции), самоуправление (управление на собствените емоции), социално познание, управление на взаимоотношенията. Социалното познание се базира именно на емпатията. Това е да можем да виждаме и чувстваме неща от перспективата на другите, да влезем в обувките на другия. Тук се включват активното слушане, задаването на правилните въпроси, отварянето на съзнанието, поглед вътре в себе си, усилие за разширяване на хоризонта. А разбирането на понятието за привилегия е стъпка към емпатия и съпричастност. То помага за изграждането на по-приобщаваща култура.
Comments