top of page
Search

Работа срещу личен живот или обратното: къде се проваляме?



Проучване на СЗО от 2021 г. установява, че прекалено дългото работно време е една от най-големите опасности за здравето на работа. Води до повишен риск от инфаркт, инсулт, умора, тревожност, стрес, депресия и проблеми със съня.

Да бъдете претоварени от професионалния си живот, може да окаже влияние и върху вашите взаимоотношения, социален живот, хобита, самочувствие и способност просто да се отпуснете. Освен това ако обстоятелствата ви се променят – например станете родител, грижите се за болен близък, преминавате през развод и др. – това може да затрудни подхода ви към работата.


Какви са практическите аспекти за създаване на баланс между работа и личен живот? Откъде всъщност трябва да започнете? Един от най-добрите начини е да стигнете до действителния корен на проблема. Проучете защо работата ви доминира вашето време, мисли и енергия. За някои хора причините може да се свеждат до икономически натиск и неразумни изисквания от страна на работодател, за други може да са по-лични или комбинация от двете.


Три ключови психологически причини, поради които се проваляваме в постигането на баланс между работа и личен живот


Структура

За доста хора пътуването до работното място е свързано с повече от необходимото време и стрес. После те попадат в шумния офис и т.н. Всичко това може да причини претоварване, хронична умора и бърнаут, особено ако сте предразположени към безпокойство, имате история на травма или сте от аутистичния спектър.


Масовото преминаване към отдалечена работа по време на пандемията показа, че дистанционните работни места са повече от възможни. Работодателите вече не могат да казват, че не е възможно служителите им да работят далеч от офиса. Или ако го направят, сега техните аргументи са много по-слаби. Така че защо не помислите за промяна в начина си на работа? Например дистанционна или хибридна работа, гъвкаво работно време?


Вярно е, че много работни места може да не го позволяват, и ако е така, може да искате да обмислите дали сте на правилното място. Но ако смятате, че можете да представите солидни аргументи за промяна, винаги си струва да опитате. Според проучване на Станфордския университет от 2011 г. работата от къщи може да доведе до 13% увеличение на продуктивността. Проучване от 2022 г. на Чикагския университет пък показва, че хората са с около 9% по-продуктивни при работа от разстояние.


Компенсация

Да се ​​хвърлите в работата, може да бъде начин да избегнете болезнени емоции като тъга или самота. Това може да бъде и начин за „отместване“ на област от живота ви, която не върви, както сте се надявали, като връзки или семейство. С други думи, ако работите през цялото време, тогава не прекарвате време насаме с мислите си. Липсата на баланс между професионалния и личния живот също може да бъде начин да се опитате да избягате от минала болка или травми като тежка загуба.


За да възстановите баланса, може да е необходимо да се изправите лице в лице с това, което се избягва, и да погледнете добре ценностите си. Какво е важно за вас? Какви са вашите дългосрочни надежди, цели и мечти? Как вашата роля на работа се вписва в други роли, които цените, като например тази на родител? Отделяйки си време, за да си зададете тези въпроси, няма да е лесно да заровите главата си в работата и да избягвате да мислите за бъдещето (или дори за настоящето).


Друг въпрос, който трябва да си зададете, е дали получавате по-голямата част от собствената си стойност от работата си. Вашата самоличност определя ли се от това да сте медицинска сестра, учител, бизнес лидер, пожарникар, графичен дизайнер, IT специалист? Ако е така, може би си струва да проучите дали в основата стои казус със самочувствието и самооценката.


Граници

Имате навика да четете служебни мейли вечер? Работите през почивните дни или по време на отпуск? Или може би вашият шеф, колеги или клиенти са тези, които се свързват с вас извън работно време?

Във всяка работа извънредният труд понякога може да бъде от съществено значение, особено ако има криза. Но ако прехвърлянето на работата ви към личното ви време се е превърнало в навик, може би е време за промени. Въпреки че много хора говорят за „тихо напускане“ – изпълнявате само работата си според договора, без да поемате неплатен извънреден труд или допълнителни задължения, които не са в длъжностната ви характеристика – полезно е да вземете предвид тона, с който поставяте тези граници, като се уверите, че правите това категорично, а не пасивно-агресивно.

Ако границите са трудни за вас, си дайте време. Освен това си струва да помислите защо това може да е така. Вашите граници – нужди, желания, ограничения, предпочитания и способност да казвате „не“ – не са били зачитани като дете? Какво се страхувате, че ще се случи, ако поставите граници? Как можете едновременно да предизвикате и успокоите тези дълбоко вкоренени тревоги? И накрая, обслужва ли ви липсата на граници на работното място по някакъв начин – например кара ли ви да се чувствате нужни и незаменими?


Ако идеята за поставяне на ограничения на работата ви се струва плашеща, тогава защо не започнете само с една промяна? Например „Няма да проверявам служебния имейл след 6 вечерта“. Тогава ще си осигурите необходимото пространство, за да си поемете въздух и да създадете по-добър баланс в живота си.

18 views0 comments
bottom of page