Search

Двете лица на стреса


На практика стресът може да бъде добър/полезен и лош/вреден. И в двата случая организмът реагира еднакво - надбъбречните жлези започват да синтезират адреналин, но вашата реакция може да се променя: или влизате в режим защита, защото се намирате в дискомфорт и напрежение, или пък в режим борба, и тогава се получава мощно отделяне на енергия. В психологията са въведени два различни термина - еустрес и дистрес.

Положителното и стимулиращо емоционално напрежение е именно еустреса. Еустресът е добър вид стрес, това е полезният стрес, който ни помага да израстваме и да бъдем по-креативни, мотивира ни да спазваме срокове, да генерираме нови идеи, мобилизира ни. Прави ни по-гъвкави, показва ни, че можем да се научим да реагираме адекватно пред дадени предизвикателства.

Дистресът, от друга страна, има разрушаващи свойства. Ако пропуснем да отработим новото обстоятелство, условие, събитие (напр. загуба на работа, смяна на работа, нов проект, ново местоживеене, също така изцяло положителни събития в живота на един човек - бебе в семейството, нов партньор в живота, встъпване в брак, нов дом и др.), когато фазата е все още еустрес, стигаме до дистрес, хроничен стрес и не след дълго до бърнаут. При дистрес вече не сме мобилизирани, а крайно напрегнати и изтощени. Чувстваме се претоварени умствено, емоционално и физически.


Разбирането за това и устойчивостта, която притежаваме и развиваме, ще ни помогнат в отработването на неуспехите – случили се или евентуални бъдещи под формата на препятствия. Психолозите определят устойчивостта (от англ.език resilience) като процес на добра адаптация в условия на беди, нещастия и несгоди. Устойчивостта има много общо с личностното израстване чрез преживявания и откриване на себе си. По този начин се изгражда устойчивост към евентуални бъдещи неуспехи.


Има ли мерна единица за устойчивост?

Не, няма. Също така няма как да отговорим на въпроса дали се раждаме с това качество. Всеки човек е способен да изгради устойчивост чрез ново поведение, мисли и действия, които да усвои, развие и упражни, просто на някои може да им е по-трудно, отколкото на други. Вместо да позволят на препятствията и неуспеха да определят бъдещето им, хората с най-голяма устойчивост намират начин да се излекуват емоционално и да продължат напред, да се сбогуват по най-здравословния начин с травмата. Устойчивостта се гради върху житейския опит, което я прави качество в непрекъснато развитие.

Факторите, свързани с устойчивостта, включват позитивност, оптимизъм и ефективност при регулиране на емоциите. Това дава възможност за анализиране на ситуацията на ниво, позволяващо по-рационални решения, които най-вероятно ще са от полза за личността. Приемането на промяната, поддържането на нещата в перспектива, осъзнатата грижа за себе си, нарушаването на негативните мисловни модели, благодарността и готовността за постоянно учене са някои от начините, по които развиваме устойчивост. Така можем да останем устремени към целите си, независимо от предизвикателствата.

Например, ако си създадем навика да се награждаваме при успехи, това ще доведе до по-високи нива на допамин в тялото ни. Допаминът е невротрансмитер, който подпомага работата на мозъка, контролирането на движенията и емоционалните ни реакции и влияе директно върху центровете на удоволствието. Това е веществото, отговорно за нашата концентрация и мотивация. Тоест когато празнуваме успехите си, без значение колко големи или малки са, ние сме още по-мотивирани да продължим напред, да бъдем по-устойчиви, да се чувстваме добре, уверени и способни.



Начинът, по който реагирате на трудни ситуации, ще говори много за вас като лидер. Част от нещата, които се случват, не могат да бъдат предварително планирани или предвидени. Пандемията показа колко бързо нещата могат да се променят. Устойчивостта е ключова в условия като днешните. Не можем да контролираме всичко, което се случва, но е важно да осъзнаем къде можем да се намесим и да променим ситуацията в наша полза. Една от темите, които компании предоставиха като обучения на своите служители през изминалите 12 месеца, беше Изграждане на устойчивост. Защото тя може да се изгради. За някои хора, поради събитията, през които са преминали в миналото им, нивата на устойчивост са високи. За други - не толкова, но има начини, по които те могат да бъдат подобрени.


За ситуации, които можем да планираме, има няколко съвета, които биха могли да предотвратят дистреса:

  • Завръщане в бъдещето. Предвидете основните проблеми, които биха могли да възникнат в бъдеще, и създайте план или дори няколко различни плана за различни възможни резултати. Внимателното планиране, управлението на времето и добрата организация са от ключово значение за предотвратяване на дистреса, и за увеличаване капацитета за възстановяване след трудности.

  • Стъпка по стъпка. Не е необходимо всичко да се прави наведнъж. Избягвайте да бързате с големи решения. Ако можете, приоритизирайте проблемите, по които първо трябва да се предприемат действия, отделете време, за да го направите правилно, и наблюдавайте внимателно решенията си. Това ще гарантира, че постигате възможно най-добрите резултати и реализирате успешно бизнеса си.

  • Обучения за изграждане на устойчивост (resilience), и управление на промяната. Подобни обучения предоставят възможност да се практикуват повече инструменти за справяне с препятствия и промени. Не мислете, че ако вашите лични нива на устойчивост са високи, то колегите във вашите екипи би трябвало да се справят с промените по подобен начин. Нашите лични умения се базират на индивидуалния ни предходен опит, и хората наистина са различни в този аспект.

  • Грижа за благосъстоянието. Въведете стратегия и програма за благосъстояние на служителите (физическо и емоционално на първо място). Насърчавайте открития разговор за психичното здраве. От особено значение е тонът на вашия мениджърски екип по тези въпроси, за да се изгради доверие и култура, която последователно внедрява съответните решения, мерки и инициативи. Не забравяйте, че политиките, засягащи благосъстоянието на служителите, трябва да са съобразени с индивидуалните нужди, да са персонализирани, за да са ефективни. Най-успешните програми за благосъстояние са тези, които приемат, че работната сила се променя постоянно, че нищо не е фиксирано и статично. И не на последно място, не трябва да мислите за благосъстоянието на служителите само когато има криза или проблем. Това следва да е мислене и нагласа, на фона на които служителите се чувстват постоянно ценени.

  • Изградете атмосфера на уважение, благодарност, мотивация, ангажираност, принадлежност и приемственост. Успехите няма да закъснеят.

65 views0 comments