„Ненасилствената комуникация е комбинация от език, мислене, комуникационни умения и влияние, които служат на желанието ми да направя три неща: да се освободя от културните условности, които са в противоречие с начина, по който искам да живея живота си; да придобия силата да се свързвам със себе си и с другите по начин, който ми позволява да давам естествено от сърцето си; да придобия силата да създавам структури, които поддържат този начин на даване.“
Това пише американският психолог Маршал Розенберг, който разработва метода на ненасилствената комуникация (Nonviolent communication) през 70-те години на XX век. Доктор Розенберг е автор на книгата „Ненасилствена комуникация: Езикът на живота“ и основател на Центъра за ненасилствена комуникация.
Розенберг предлага интересна илюстративна метафора с две животни – чакал (осъждане, критика, агресия) и жираф (сърце, състрадание, добронамереност). Така нагледно показва констраста между насилствената и ненасилствената комуникация.
„Когато съдим другите, допринасяме за насилието.“ (д-р Маршал Розенберг)
Истината е, че няма как винаги да се съгласяваме един с друг, особено в професионален контекст. Мненията са различни, различен е и начинът, по който всеки ги изразява и тълкува. Това понякога води до конфликти, които могат да навредят на отделния индивид и на общата атмосфера на работното място.
Как човек може да изрази себе си без риск да нарани и ядоса другия?
При ненасилствената комуникация извеждаме на преден план състраданието , искреността и уважението. За д-р Маршал Розенберг целта на ненасилствената комуникация е „да насърчи движещата сила на сърцето и да ни свърже с нас самите и с другите, оставяйки нашата естествена добронамереност да тече свободно“. Общуваме по-хармонично и автентично, изразяваме себе си свободно, като уважаваме другите, вземайки предвид техните емоции, а също и нашите собствени чувства.
Ненасилствената комуникация, наричана още състрадателна комуникация, ни позволява да изразим това, което мислим, без да осъждаме, поемайки отговорност за това, което ще кажем. Изразяваме чувствата си и съобщаваме неудовлетворените си нужди, като същевременно разбираме тези на човека, с когото говорим.
„Емпатията се състои в способността ни да присъстваме без мнение.“ (д-р Маршал Розенберг)
ННК е ефективен метод, който работи във всички контексти и може да се адаптира към всяка ситуация от живота, включително на работното място. ННК е мощен инструмент при управлението на конфликти, намирането на решения и развитието на по-добри взаимоотношения с другите, а и със себе си.
Според Маршал Розенберг процесът на ненасилствена комуникация се основава на 4 принципа:
· Наблюдение – Наблюдавайте ситуацията обективно, без да я съдите, оценявате или тълкувате.
· Чувства – Признайте и изразете как се чувствате относно ситуацията.
· Нужди – Идентифицирайте една по една нуждите, които са в източника на чувствата.
· Молба – Изразете искането си ясно, конкретно и положително, за да отговорите на съответните нужди. Тук е важно да не се отправят изисквания/заповеди, тъй като човекът срещу вас може да се отдръпне, афектира и блокира.
Добри практики за възприемане на ННК на работа:
· Насърчавайте редовната, ясна и открита комуникация в рамките на компанията чрез прилагане на принципите наблюдение, чувства, нужди, молба.
· Изразявайте своята благодарност към служителите; покажете им, че забелязвате и оценявате работата им.
· Насърчавайте активното и основано на емпатия слушане.
· Улеснявайте комуникацията между различните екипи и йерархични нива.
· Използвайте езика на състраданието и положителния речник, за да изразите своята гледна точка.
· Използвайте „аз“, за да изразите себе си („чувствам, че“, „чувствам се“), а не „ти“ („ти си такъв“, „ти направи това“). Така ще избегнете обвиненията и критиките.
· Ако възникне конфликтна ситуация, създайте диалог въз основа на принципите наблюдение, чувства, нужди, молба, вместо да оставяте нещата да тлеят и да се влошат.
· Уважавайте човешките нужди на колегите и служителите.
· Поставяйте се на мястото на другите и се опитайте да разберете, преди да съдите.
· Бъдете винаги учтиви.
· Насърчавайте взаимната подкрепа, а не индивидуализма.
Ползи от овладяването на изкуството на ненасилствената комуникация в професионална среда:
· Създаване на социална промяна с по-хармонична и мотивираща работна среда;
· Създаване на безопасно пространство, където всеки е свободен да изразява себе си относно това какво работи и какво не;
· По-прозрачно и хармонично общуване, с конструктивна обратна връзка;
· По-добро разрешаване на конфликти;
· По-добра ангажираност на служителите;
· По-голяма сплотеност на екипа.
Ненасилствената комуникация влияе върху представянето – служителите, които се чувстват изслушани и разбрани в собствените им нужди, ще предложат по-добра ангажираност. Фокусирането върху здравите взаимоотношения в компанията, издигането на благосъстоянието на нейните служители до приоритет, създаването на състрадателна работна среда и изграждането на отношения на доверие не само мобилизира и задържа талантите, но и ги насърчава да дават най-доброто от себе си. Следователно това е много печеливша инвестиция в дългосрочен план. Коучингът позволява прилагането на практики по отношение на ННК спрямо идеята за непрекъснато усъвършенстване. И не на последно място, организация, която правилно прилага ненасилствени комуникационни техники, изгражда положителна работодателска марка.
„ННК изисква от нас непрекъснато да осъзнаваме красотата в себе си и в другите.“ (д-р Маршал Розенберг)
Мениджърите трябва първи да интегрират принципите на ненасилствената комуникация, за да могат да ги предадат на служителите и по този начин да създадат благоприятна работна среда. Да се научите да общувате по състрадателен начин, е неразделна част от добрия мениджмънт.