Search

Звярът, който изяжда социалните ни умения



От миналия март до днес много от нас са прекарали повече време сами вкъщи, отколкото активно в социума. Такива са обстоятелствата и дори сега, когато хората могат по-спокойно да се върнат в офисите си, те отказват. Отделно, вследствие на социалното дистанциране и изолацията се наблюдават негативни последици и тенденции във взаимоотношенията на служителите с техните близки, приятели и колеги. Или запознайте се със звяра, който изяжда социалните ни умения.


Наистина ли мозъкът ни закърнява?

Между размера на мозъка и размера на общностите, които сме в състояние да формираме, има връзка. Колкото по-голям е мозъкът ни, толкова по-голям е и социалният ни свят. Най-големите групи съдържат средно 150 индивида и това е т.нар. число на Дънбар. Смята се, че можем да поддържаме активни социални взаимодействия с до 150 човека.

Социализацията е като тренировка за мозъка. За да управляваме успешно взаимодействие с друго човешко същество, ни се налага да боравим с немалък обем от информация. От способността ни да съхраняваме и обработваме тази информация, зависи и броят на връзките, които можем да поддържаме. От гледна точка на еволюцията видовете с повече социални контакти са склонни да развиват по-големи мозъци. Човекът е сред тези видове, съответно липсата на социализация в краткосрочен и в по-дългосрочен план може да доведе до закърняване на човешкия мозък. Доказва го изследване, проведено с учени, които са живели в Антарктида в продължение на 14 месеца. Посредством ядрено-магнитен резонанс, приложен преди и след експедицията, е установено, че дялът на мозъка, който отговаря най-вече за формирането на нови спомени, е намалял с около 7% за тези 14 месеца. Освен това, сравнено с резултатите отпреди експедицията, участниците се представят по-зле при два теста за интелигентност – за пространствено ориентиране и за селективно внимание (фокусиране върху конкретен обект от околната среда за определен период от време).


Как социалната изолация изяжда социалните ни умения?

Изследванията показват, че социалната изолация изкривява начина, по който възприемаме случващото се, когато попаднем в социално взаимодействие. Нарушава способността за нормално взаимодействие с другите, защото общуването в онлайн среда не е равносилно на общуването лице в лице. Хората в социална изолация са склонни да интерпретират действията или думите на другите по начин, който подкрепя негативната им представа за собствения им статус или социални способности. Те започват да се затрудняват да регулират и своите мисли, чувства и поведение. А това умение е от решаващо значение за способността ни да бъдем част от социума, да общуваме един с друг.


Изолацията може да се превърне в самоизпълняващо се пророчество, известно като „примката на самотата“ (loneliness loop). Това може да доведе до ниско самочувствие, враждебност, стрес, песимизъм и социална тревожност. Изолиралият се човек иска да се дистанцира от другите все повече и повече. В най-лошия сценарий дистанцирането, изолацията и самотата могат да доведат до депресия , а често срещан симптом на депресията е социалното отдръпване (social withdrawal) – оттегляне от обществото, избягване на хора и дейности, които обичайно биха ни били приятни. Омагьосан кръг.


Да се върнем или да не се върнем в офиса?

Отговорът, който бихме дали ние, е да се върнете в офиса и да помогнете на вашите служители също да го направят. Разбира се, за да не е трудна и неприятна адаптацията, препоръчваме това да стане плавно и постепенно. Например първоначално служителите могат да бъдат във физическия офис на компанията по два или три дни в седмицата, а през останалото време да продължат да работят от вкъщи. Човекът е социално същество и очевидно е против природата му да бъде отделен и изолиран, нищо че понякога намира в подобни обстоятелства привиден комфорт. Както стана ясно, ако това продължава за по-дълъг период от време, въздействието върху мозъка и социалните умения е негативно. И омагьосаният кръг, който споменахме малко по-горе, е за съжаление, част от последиците и тенденциите. А те няма как да не се отразят върху цялостното благополучие на човека.

Да, имаме нужда от социална практика лице в лице. Редовното общуване ни учи да разбираме себе си, да се чувстваме ценени и ни помага да интерпретираме по-точно намеренията на другите. Това ни носи и по-положителен социален опит. Без значение как делим себе си – на интроверти, екстраверти, на специалисти със самотни професии и т.н., преди всичко ние сме хора. А като хора знаем, че ако нещо не се използва (органи, умения, инструменти), то закърнява и престава да служи.


Photo credit: Depositphotos


391 views0 comments