Search

Инвестицията в хората, която се възвръща

Updated: Nov 28, 2020



Златина Кушкиева, основател на U Matter Corporate Wellness и управляващ съдружник в HR Consulting Partners


Работното място след Covid-19 е различно. Продължаването на работата от дома за част от хората означава смесица от (социално отдалечени) срещи лице в лице и виртуални срещи, случващи се през целия ден, всеки ден. Стои въпросът за приходите на компанията, които трябва да се наваксат. Как точно ще свършим всичко? И какви ще са последствията, ако не успеем? Притесняваме се за финансовото ни положение, защото всеки от нас може да остане без работа, във всеки един момент. Притесняваме се за здравето ни и за това на близките ни. В резултат, нивата на стрес на хората са изключително високи.

В България са малко компаниите, в които се инвестира и се говори открито за емоционалното здраве на служителите. А грижата за емоционалното ни здраве е толкова важна, колкото и грижата за физическото ни здраве. Така, както работодателите инвестират в допълнително здравно осигуряване, и проявяват разбиране, ако някой колега е болен от настинка, така би трябвало да проявяват разбиране и да подпомагат служителите в грижата им за своето емоционално или психическо здраве.


Защо му е на бизнеса да се грижи за психическото здраве на служителите?


Според Световната здравна асоциация, депресията и безпокойствието на служителите струват на бизнеса в световен мащаб 1 трилион долара на година, в резултат от намалената производителност на тези служители.

Според проучване на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа, психосоциалните рискове и стресът на работното място са сред най-големите предизвикателства за безопасността и здравето при работа. Те оказват значително въздействие върху здравето на отделните лица, организациите и националните икономики.

Около половината от работниците считат, че на работното им място има проблем със стреса. Сред най-често посочваните причини за стрес са реорганизацията или несигурността във връзка с работата, продължителното работно време или прекомерното работно натоварване, както и тормоз и насилие на работното място

Отново според същата агенция, психосоциалните рискове са резултат от лошо планиране, организиране и управление на труда, както и от лоши социални условия на работното място; те могат да доведат до отрицателни психологически, физически и социални последици, като стрес на работното място, изтощение или депресия.


Ето някои примери на условия на труд, водещи до психосоциални рискове:

прекомерно работно натоварване;

противоречиви изисквания и неизяснена роля;

липса на участие при вземането на решения, които засягат работника, и липса на влияние върху начина, по който се извършва работата;

лошо управлявани организационни промени, несигурност на работното място;

неефективна комуникация, липса на подкрепа от ръководството или от колегите;

психологически и социален тормоз, насилие от трета страна.


На първо място, като ръководител на хора, трябва да се погрижите за собственото си психическо здраве.


Помислете си сега за себе си – вие сте ръководител на хора. Жонглирате между работни задължения, крайни срокове, изискващи внимание деца, куче, рибки, изхранване в буквален смисъл на всички вкъщи (закуска, обед, вечер, и междинни закуски - добре, че учениците са пак на училище), планиране на бюджета на вашия отдел за 2021, и инициативи за увеличаване на ангажираността на служителите докато съкращаваме разходите. Със сигурност изпитвате прекомерно работно натоварване и противоречиви изисквания. Работата от дома дава допълнителни предпоставки комуникацията да стане неефективна. Като ръководител на екип, имате отговорност не само за резултатите от вашия екип, но и за хората в този екип. Вие самите можете да увеличите, или да намалите предпоставките, описани по-горе, които водят до психосоциални рискове.


Всички сме чели за различни похвати как да не стигнем до изблик на емоции на работа – броене до 100, коремно дишане, избягване да гледаш другия в очите, излизане от стаята на срещата. На всички ни се е случвало обаче поне веднъж да повдигнем тон на работното място или да се разплачем, или да ударим по масата, или да тропнем с крак. Това не е идеалното поведение на работа, но ни се е случвало. Всички имаме емоции. Някои хора подтискат емоциите си и се преструват, че те не съществуват. Друг вид хора пък потъват в самите емоции с размисли като „Моето мнение не беше взето под внимание. Бях нечестно третиран.“ И толкова са погълнати от емоциите си, че не могат да се отърсят от тях и да преминат на следващата стъпка, която е да се разреши проблема.

В единия случай, ще ви се иска да забравите за изблика си и да продължите напред. В другия случай, ще мислите и премисляте изблика си, и ще се само-обвинявате.

А е най-добре да приемете изблика си като данни, като информация. Емоциите са сигнал; лампа, която светва, когато става въпрос за нещо важно за вас.


Първо, обаче, трябва да разберем кое е чувството, което сме изпитали – страх, тъга, ярост, др.. Често хората не могат да определят точно кое е чувството, което са изпитали. Казват: „Развиках се, защото съм стресиран“, но има голяма разлика между това да си стресиран, и това да си изпитал разочарование, или да се чувстваш предаден, излъган. Редица проучвания доказват, че ако успееш да идентифицираш точно какво чувстваш, това ти помага занапред да не изпадаш в подобни изблици на емоции.

След като разбереш какво конкретно си почувствал – страх, тъга, ярост, трябва да разбереш каква е причината за това чувство. Защо реагира по точно този начин? Какво в тази ситуация ме разстрои? Кои са твоите ценности, с които тази ситуация влиза в конфликт? Може би си изпуснал нервите си, когато си разбрал, че проекта, за който отговаряш, е замразен. Ако погледнеш навътре в себе си, може би ще откриеш, че причината не е самия проект. Може би не считаш, че решението е взето справедливо.


Когато разберем как се чувстваме, и причината, поради която така се чувстваме, тогава можем да помислим как да се справим със ситуацията. Разбира се, че трябва да се извиним на другите. И вместо да кажем „Съжалявам за случилото се, нека да го забравим“, е добре да кажем:„ Съжалявам, че се развиках и така реагирах. Мислех много каква може да е причината за това мое поведение, и стигнах до извода, че е бил нарушен принципа ми за справедливост, тъй като според мен решението за замразяване на този проект е взето по несправедлив начин“. Така има по-голям шанс другите да те извинят наистина, и да ти съчувстват – отколкото просто да се извиниш. И така можете да започнете дискусия в екипа ти за това кои са ценностите на другите, какво им е важно.


А ако имам изблик на емоции в екипа си?


Имате ли плачещ колега в екипа си? Такъв, който изразява безсилие, тъга или притеснение чрез сълзи. Или може би имате крещящ колега, който удря по масата, и реагира агресивно на всяко решение?